I. Революцията в боравенето с оризата от 1980 г
В епоха, лишена от автоматизация, фермерите разчитаха на дървени машини за отсяване, които използваха вятъра, за да отделят оризовите люспи, докато полу-автоматични машини за пакетиране от ламарина станаха стандартно оборудване на зърнените станции. Най-запомнящ се беше асансьорът-с педали; използвайки верижно задвижване за транспортиране на ориз в складове с височина два метра, той може да обработва три тона зърно дневно, спестявайки на силните работници изтощителната задача да носят тежки товари на раменете си. Макар и елементарни, тези машини повишават ефективността повече от пет пъти.
II. Златният век на ръчно управляваните машини
- Ръчно завъртащи-веялки: С корпус от чугун-и дървени остриета, те генерират въздушен поток за почистване на зърното при завъртане на дръжката.
- Конвейери за улеи: Наклонени дървени плъзгачи, поставени под ъгъл от 45 градуса, които използват гравитацията, за да канализират оризото автоматично в чувалите.
- Задвижвани с лост{0}}пакети: Комбинирайки желязна рамка с платнен бункер, те позволяват на един оператор да извършва прецизно, количествено пакетиране в торби.
Тези гениални дизайни продължават да се използват в някои селски райони днес.
III. Наследството и иновациите на съвременните технологии
Съвременното оборудване за обработка на оризата запазва основните принципи на по-старите машини; например шнековият транспортьор е по същество метална надстройка на гравитационния улей. Въпреки това, добавянето на електронни системи за претегляне и хидравлични повдигащи механизми увеличи прецизността на товарене до 99%. Особено внимание заслужава мобилната машина за засмукване на зърно; той съчетава простотата на традиционните методи с технология за засмукване с отрицателно{3}}налягане, което позволява директна работа в полето без загуба на нито едно зърно.
